За тютюна
За тютюна
Blog Article
Ирина — дъщерята на Чакъра, старши стражар от околийското управление, известен на целия град, също вземаше участие във веселието. Дори тя си позволи свободата да пофлиртува с един приятен и разглезен младеж, който беше дошел в бащиното си лозе ей така, от ексцентричност, само за да погледа гроздобера, но не и да работи и през всичкото време въртеше около показалеца си кордона на кучето от вълча порода, с което ходеше навсякъде. Той беше син на народен представител и спадаше към първенците на града. Но той не й хареса, защото шегите му бяха много смели.
Старшията имаше предвид запасния генерал Марков, директор на местния клон на „Никотиана“. Като спомена за генерала, той се обърна към Ирина и попита внезапно:
— Да, като всички прости хорица. Но аз съм свикнала да уважавам предразсъдъците им.
— Баща ти трябва да е много беден — съчувствено забеляза тя.
Първото издание отчетливо дистанцира „Тютюн“ от социалистическия реализъм, но съвсем спокойно можем да кажем, че с излизането си част от него неминуемо стават и читатлския кръг, и критиката от страна на писателите.
От създаването си до днес сдружение „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало.
Гробницата в село Свещари – уникалният паметник на тракийската култура
Един мъжки глас, внезапен и остър, пресече неочаквано мислите й.
Когато завършва медицина известно време практикува в София, а след това заминава за Пловдив, където работи в Трета поликлиника, а няколко години по-късно се жени за десет години по-възрастния от нея Кочо Апостолов. Тя е висока, елегантна жена, обичана и уважавана от колегите си.
— Не!… — Бузите на Ирина се заляха с руменина. — Той не е комунист.
ВсичкиБългарските занаятиЛегенди и преданияНародни песниПразници и обичаиТрадиционна кухня
Съкровището на Велики Преслав – непознато и често подценявано
Проф. Стоянович: Майката на цар Фердинанд е била неговият най-добър съветник
На другия ден тя се събуди късно. Майка й не й позволяваше да върши тежката работа в къщи, от която ръцете ставаха червени и груби. През отворения прозорец грееше мекото октомврийско слънце и се виждаха керемидените покриви на съседните къщи, реката, блещукаща на слънцето, и гъсти букети от пожълтели дървета. На изток се издигаха склоновете на планината, забулени в прозрачна есенна мъгла, през която рътлина прозираха петна от кармин на дъбови сечища и тъмна зеленина на борови гори.